Южната част на страната има поне две големи области в лицето на Пловдив и Хасково и точно във втората се намира село Тракиец. За съжаление населеното място не е в състояние да се похвали с голям брой на населението, защото през годините то видимо и постепенно намалява. Достатъчно е да се погледнат данните от различни периоди, за да се установи истинността на подобно твърдение. Към 2011-та е извършено едно от последните преброявания на хората тук и тогава те са едва петстотин и тридесет. Повече от двойно е обаче населението през 1934-та, когато се извършва и превратът от 19-ти май. Тогава в хасковското село има 1193 души, а 1162-ма са хората тук единадесет години по-късно. И през 1956-та ситуацията изглежда относително добра – хората тогава са почти хиляда. От тези последно преброени 530 човека, 196 са от българската етническа група. 288 са турци, а четирийсет от тях не са отговорили за етническата си принадлежност.
Макар че в Тракиец има християни и мюсюлмани, голяма част от хората са силно вярващи в особеностите на тракийството. Неслучайно тяхното село носи това име, а Аязмото и язовирът със селското име са две от най-популярните местни и регионални забележителности. Освен това тук може да се развие и кулинарен туризъм, тъй като местните приготвят специфични и познати за района ястия. На първо място тук се тачи тиквеникът, който е всъщност баница с тиква. Но има и други видове баница, а освен това и катми. Сирената от домашни животни са основен и питателен продукт на семейната трапеза, а за закуска често се приготвят колачета. В повечето точки от страната това ястие е познато като мекици. Куртмачът представлява вид катък и също като изброените храни заема място по време на храненията. Френковата каша и пържените банички са други две ястия, които можем да опитаме по време на престоя си. КОП, Чешмата и Детелина са имената на общо трите хранителни магазина в селото, като има и една сладкарница. Сред редовно провежданите събития през годината е съборът, който се пада в деня на светеца Спас. Той е винаги четвъртък 40 дни след Великден.
Важно е да се отбележи, че това е седмият четвъртък след Великден, а изброените храни са тракийски и носят характерните белези на района. Прастарите потомци на днешните жители се установяват по тези места доста отдавна, но няма как да се определи точното местоположение на първото селище. Елехча е името, което селото носи тогава, а местните по всяка вероятност имат нещо общо с тракийското племе беси. Драговичите също имат корени сред хората тук, но това племе принадлежи към групата на славяните. В епохата на Второто българско царство може да се почерпят данни за особеностите на живота най-вече благодарение на имената на някои местности. Те се наричат Грубето, Узунца и Петровица, а също така Аязмото и Кулето. Първото означава кладенец, докато второто има значение на кула. Малкият и големият Хасар се издигат непосредствено срещу селото и представляват важна част от тукашния пейзаж. Надморската височина по тези места не е с високи стойности – 211 метра.
